След лебеда Goni, чак до острова в устието на реката
Didi лети след лебеда Goni, който тръгва да презимува.
Във влажната зона Ълсукто, където реката среща морето, тя тихо наблюдава кои приятели живеят там и какво правят хората за тях.
А накрая се сбогува със съществата от влажната зона — това е дневникът на Didi от пътуването с прелетните птици.
Да тръгваме, преди да е застудяло още повече!
От снежното поле една голяма птица запляска с криле! И аз се издигнах точно до нея.
Под краката ми — само снежна белота. Такъв студ, че дъхът ти сякаш ще замръзне още щом го издишаш.
„Здравей! Аз съм Goni. Най-големият син в лебедовото семейство.“ Птицата, която лети до мен, се представя бодро.
Goni е поел от баща си, който се оттегли миналата година, и тази година за пръв път води семейството на зимния полет като водач. За пръв път е водач — някак му личеше по раменете, че се гордее.
„Тук в тундрата е прекалено студено, не можем да презимуваме. Отиваме в топлото Ълсукто. Ооох, да тръгваме бързо, преди да е застудяло още повече!“ Щом Goni извика това, махането с криле стана още по-бързо.
Днес и аз тихичко се присъединих към това зимно пътуване. Ако следвам Goni, ще видя онзи остров, за който казват, че е в устието на реката.
Семейството диви патици, което срещнахме по небесния път
Щом се изкачихме над облаците, небето беше пълно с птици.
Не са само лебеди. Птици, чиито имена не знам, летят в редица и всички усърдно махат с криле в една и съща посока.
„Виж онези! Всички отиват в Ълсукто да презимуват.“ Goni сочи встрани.
И после извика зарадвано. „Здравей, патенце? Отдавна не сме се виждали~“
Дивата патица, която летеше до нас, обърна глава. „Ооо, Goni, как си? Станал си водач! Поздравления!“
„Ха-ха, благодаря. Дано и тази зима мине добре.“ Goni се усмихна малко смутено и тази гледка някак стопли сърцето.
Изглежда, че и пътят, по който минаваш за пръв път, е по-лек, когато до теб има приятел. И на мен ми стана хубаво без причина и полетях още по-силно.
Когато реката и морето се срещнат, се появява остров
По-малкият брат на Goni се долепи до него и попита. „Батко, какво е това Ълсукто, накъдето отиваме?“
„Остров в устието на река Нактон. Там реката, която извира далеч на север, след дълъг път се среща с Южното море.“
И аз наострих уши. Реката и морето се срещат — как ли изглежда това място?
„Когато реката тече дълго надолу, все повече забавя ход. Тогава пръстта и пясъкът, които носи, полека потъват и се натрупват, а от това натрупване се е образувал остров — това е Ълсукто.“ Goni сочи с крило надолу.
Остров, който реката е направила, трупайки пръст!
Понеже е място, където речната и морската вода се смесват, там живеят всякакви същества, каквито другаде не можеш да видиш.
„А? Батко, онзи остров там ли е?“ пита по-малкият развълнувано.
„Да! Ето, стигнахме. Онова е Ълсукто.“ Още преди Goni да довърши, под нас изникна зелен остров. Уау, наистина стои насред реката!
Тихо разгледах кой живее във влажната зона
Щом кацнахме на острова, Goni се зарадва. „Прелетните птици обичат това място с основание. Влажната зона е добре опазена, затова има наистина много храна!“
Много храна значи. Не можах да издържа от любопитство какви ли приятели живеят тук.
WAGZAK JUMP отворих историята „Пътешествие във влажната зона“. Исках да видя по-отблизо съществата, които живеят в тинестите плитчини и край водата.
Goni първо ме заведе в тревите. „Това е острица. Расте ето така на туфи там, където реката среща морето.“
Когато Goni разрови пръстта с човка, на корена висеше пълничка грудка. Закръглена, като картоф или сладък картоф.
„Тази грудка е любимата храна на нас, лебедите.“ Goni млясна с човка и го описа толкова вкусно.
Следващи са мидите. Goni чукна една тънка мида. „Тази има много по-тънка черупка от другите и се чупи лесно. Затова за нас е много ценна храна!“
До нея има и една дебела мида. „Тази у нас се среща често, а и в устието на Нактон живеят много.“
Goni добави още нещо и то беше малко изненадващо. От черупката на тази мида се правят и белите камъчета за играта го. От мидена черупка да стане камъче за игра — колко невероятно.
Тогава по тинестото дъно нещо се шмугна встрани. Раче! Goni каза: „Това е рачето от тинята. Копае дупки в плитчините и живее там.“
Исках да се приближа, но щом рачето ме забеляза — шмугна се в дупката! Толкова е бързо, че изчезна, докато мигна.
„Скрива се веднага, дори човек да мине надалеч. Малко е страхливо.“ Goni се засмя. И аз се смях, а после дълго гледах празната дупка. Раче, извинявай. Не исках да те стресна.
Хората са направили нива — за птиците?
Докато разглеждах, се разстла зелена ечемичена нива. Птиците бяха накацали по нея и кълвяха храна.
„Тази ечемичена нива, знаеш ли,“ Goni сниши глас, „хората нарочно са я засели, за да има какво да ядем ние, прелетните птици.“
Аз само мълчаливо гледах Goni. Направили са цяла нива, за да нахранят птиците?
„Не е само хранилка. Хората правят и други неща, за да пазят влажната зона. Ще ти покажа едно по едно.“ Goni разпери криле и тръгна напред.
Островът се носи насред реката, с града от двете страни. А мостът, който води до острова, не е прав, а леко извит.
„Онзи мост до Ълсукто е направен извит нарочно.“ От тези думи на Goni ококорих очи. Нарочно извит?
Извили са пътя, за да не се чува градският шум във влажната зона, където почиваме. Дори един мост са извили, мислейки за птиците.
Goni каза и това. „Има отделно време, когато входът е забранен, и тогава гасят и уличните лампи. За да си починем по-добре.“
Когато хората идват да видят влажната зона, не ядат там и не къмпингуват, нито изхвърлят боклук където им падне.
Не ловят скришом животните от острова и не изкореняват растенията.
„И вие със сигурност ни смятате за ценни, нали? Наистина благодаря!“ Goni ми го каза, гледайки ме спокойно, а мен някак ме засмъдя носът.
Разгледах пейзажа на Ълсукто още веднъж
Привечер, когато слънцето залязваше, с Goni направихме една обиколка над острова.
Брегът, където расте острицата, тинестите плитчини, където живеят мидите и рачетата, ечемичената нива, пълна с птици, и извитият мост.
Когато го видях за пръв път от небето, беше просто зелен остров насред реката, а сега изглежда като квартал, който живее и диша.
На острова, който реката е направила, трупайки пръст, живеят толкова много приятели. Колко хубаво, че разгледах всеки поотделно.
Goni се настани със семейството си в ечемичената нива и след дългото пътуване прибра криле. Първата си работа като водач я свърши чудесно.
Приятели от влажната зона, бъдете добре
Сега е време да се прибирам у дома.
Помахах на Goni. „Goni, благодаря ти, че ме доведе. Да презимуваш добре!“
Поздравих тихичко и към плитчините. „Раче, мидо, острице~ бъдете добре всички!“
Сигурно не са ме чули, но какво от това. Просто помахвам тихо и си тръгвам.
Goni сигурно ще отлети пак далеч на север, щом дойде пролетта. Дотогава ми се иска тази влажна зона да остане топъл подслон, където уморените криле да си почиват спокойно. Почивай си добре, Goni. До нови срещи.
▶ Истински AR екрани от WAGZAK JUMP
Историята за влажната зона и прелетните птици, която Didi преживя — виж я в AR
← Плъзни настрани
Искаш ли сам да отидеш да се запознаеш с приятелите от влажната зона?
WAGZAK JUMP — скочи в света
Често задавани въпроси
В. Как се е образувал остров Ълсукто?
Ълсукто е остров в устието на река Нактон, тоест там, където реката се среща с Южното море. Когато реката идва отдалеч и близо до морето ходът ѝ се забави, пръстта и пясъкът, които носи, потъват и се натрупват. Именно от това дълголетно натрупване се е образувал остров Ълсукто. Понеже там се смесват речна и морска вода, живеят най-различни същества, затова през зимата идват прелетни птици като лебедите.
В. Какви приятели живеят във влажната зона?
Във влажната зона, където реката среща морето, живеят най-различни същества: острицата, която расте на туфи край водата (пълната ѝ грудка е храна за лебедите), мидата с тънка черупка, често срещаната дебела мида и рачето, което копае дупки в тинестите плитчини. Понеже храната е много, това е чудесен подслон за прелетните птици, дошли да презимуват.
В. Какво да правим, ако срещнем птица на реката или в парка?
Щом видите птица, наблюдавайте я тихо и отдалеч. Ако вдигате шум или се приближите много, птиците се плашат и могат да отлетят. Когато отивате в природен парк, не оставяйте закуската и боклука там, а непременно ги вземете у дома. Само така домът на животинските приятели остава чист. Хубаво е и на разходка спокойно да потърсите какви растения и животни живеят на реката или в парка във вашия квартал.
Скоро ще дойда с нова интересна история. Ваша Didi.