Къррр в корема — кой ли хленчи там?
Didi яде закуска, а от корема ѝ постоянно се чува „къррр“.
За да намери собственика на този звук, Didi се смалява колкото бобено зърно и заедно с Ppuri слиза по лабиринта в корема.
Като проследяваш улика след улика — накъде отива храната и как се променя от устата до стомаха и червата — става ясно точно откъде идва онова къррр.
Къррр — откъде идва този звук?
Къ-ъ-ъррр —
Дъвчех закуската си, когато отнякъде се чу странен звук.
Огледах се насам-натам. Че в стаята няма никой освен мен?
После пак веднъж, къррр. Щом сложих тихо ръка на корема си, звукът беше точно там.
В корема ми се чува, сякаш някой хленчи.
Не ме боли, а защо тогава? Да не би закуската отпреди малко да се търкаля вътре?
Нали ме знаеш — щом нещо ме заинтригува, не издържам. Реших сама да намеря собственика на звука.
Смалена колкото бобено зърно, в лабиринта на корема
WAGZAK JUMP отворих историята „Изследване на бълбукащия корем“.
Ppuri, докторът по растения, ми маха и ме посреща. „Здравей, малка изследователко! Днес ще се смалим колкото бобено зърно и ще изследваме лабиринта в корема.“
Бобено зърно? Усетих как тялото ми наистина се свива, а после ми се зави свят —
Щом дойдох на себе си, стоях пред входа на дълга и хлъзгава пързалка.
„Ppuri, от корема ми постоянно се чува къррр. Дойдох, защото ми е интересно какво е това.“
Ppuri само се усмихна широко. „Тогава хайде да слезем, следвайки звука. Пътят, по който върви храната, е и пътят на звука.“
Започва детективската игра, в която гоним звука.
Първа улика — в устата се раздробява и омеква
Щом погледнах нагоре, огромни зъби шумно раздробяваха храната.
„Първото, което прави храносмилането, е да раздроби храната със зъбите.“ обяснява ми Ppuri.
И езикът въртеше храната насам-натам и я смесваше със слюнката.
Щом слюнката я докосне, онова, което беше твърдо, постепенно омеква и се сгъстява.
„Трябва да омекне, за да се плъзне лесно по пързалката.“ На думите на Ppuri кимнах.
Но е странно. Тук се чува само хрускане и дъвчене, а онова къррр отпреди малко го няма. Изглежда собственикът на звука е по-надолу.
Втора улика — по пързалката на хранопровода, фиюу
Глът. В мига, в който храната беше преглътната, и ние двамата бяхме повлечени с нея.
Тесен и дълъг канал продължава като пързалка — това бил хранопроводът.
Това е пътят, който свързва устата и стомаха.
„Аааа, прекалено бързо е!“ Вдигнах ръце нагоре и се спуснах надолу.
Каналът ни избутва надолу на вълни. Колко удивително.
На онзи край се вижда нещо като голяма стая. Ppuri сочи. „Почти стигнахме стомаха!“
Трета улика — стомахът се раздвижи и най-после хванахме опашката на звука
Щом влязохме в стомаха, стените бяха целите на бръчки.
„Виж тези стени, всичките са нагънати!“ Щом се изненадах, Ppuri обясни.
„Когато няма храна, гънките стоят прибрани, а щом храната влезе, се разгъват. Тогава стомахът може да се увеличи и повече от двадесет пъти.“
И наистина, щом храната влезе, гънките се разгънаха и стаята изведнъж се разшири. Значи стомахът си сменя размера както му е удобно.
Тогава стана. Под нас се разлюля, таванът се разлюля. Целият стомах започна да се движи на вълни.
„Аааа, Ppuri! Май стомахът ще ни изяде!“
Ppuri се разсмя от сърце. „Не се бой, това е работата на стомаха. Стомахът се движи на вълни и така смесва равномерно стомашния сок и храната.“
Стомашният сок, който изтича от стените, се смесва с храната, а той, казват, унищожава и лошите бактерии в храната, и помага на храносмилането.
В този миг отвсякъде отекна къ-ъ-ъррр — онзи познат звук.
Точно така, това е! Онзи звук, който чух преди малко от корема си!
Бил е звукът, който се получава, докато стомахът усърдно се движи. Най-после хванахме собственика на звука!
Звукът не идваше от едно място — безкрайно дългото тънко черво
Следвайки храната, добре смесена със стомашния сок, и ние слязохме по следващия път.
Но на този път не му се вижда краят.
„Ppuri, колко дълго е това изобщо?“ Лъкатушещият канал продължаваше без край.
„Това е тънкото черво. Ако го изпънеш и измериш, е пет пъти по-дълго от човешкия ръст.“ Пет пъти — зяпнах.
И после това тънко черво също започна да се движи на вълни като стомаха. Пак се чува къррр!
Значи собственикът на звука не е бил само един. И стомахът, и червата се движеха заедно и издаваха звук.
„Трябва да се движи така, за да се срещат повече храната и храносмилателните сокове. А и за да избутва храната все по-надолу.“ добавя Ppuri.
Тук храната се разгражда сериозно на съвсем ситно и се поемат хранителните вещества, от които тялото се нуждае. Жлъчката и панкреасът също помагат отстрани на храносмилането, така че всички работят като един отбор.
Последната стая — дебелото черво, краят на пътуването
След като всички хранителни вещества бяха поети, остатъкът отиде в последната стая.
„Това е дебелото черво. По дължина е по-късо от тънкото, но е два пъти по-дебело — затова се казва дебело.“ обяснява ми Ppuri.
„А какво става с това, което е останало тук?“ Щом попитах, Ppuri се усмихна леко.
„Остатъкът, който стига дотук, се втвърдява наполовина и накрая излиза от тялото като ако.“
„Ух, гадост!“ Неволно си запуших носа, а Ppuri махна с ръка.
„Каква гадост~ Чак когато се изхвърли навън както трябва, храносмилането е напълно завършено. Само така можем пак да хапнем нещо вкусно!“
Като се замисля, така е. И това да ходиш по голяма нужда е част от храносмилането. Значи храната, тръгнала от устата, е минала целия този дълъг лабиринт.
Пак се чу — този път от корема на приятеля ми
Щом приключихме изследването, се върнах в истинското си тяло.
Сега звукът от корема ми изобщо не ме плаши. Това е звукът на стомаха и червата, които работят усърдно!
Тогава от корема на приятеля до мен се чу къ-ъ-ъррр — съвсем същият звук.
Приятелят ми се изчерви и, без да знае какво да прави, каза: „Ъ, ъ… от корема ми излиза някакъв странен звук.“
Долепих леко ухо до корема му. Ясно се чува как стомахът и червата се движат.
„Това изобщо не е срамно! Това е знак, че и твоят корем точно сега работи усърдно.“ От думите ми приятелят ми най-после се разсмя.
Онова къррр, което чуваш, щом долепиш ухо до корема — гладен или след ядене. Оказва се, че това е звукът от работата на нашите вътрешни приятели, който всички имаме.
Как да помогнем на приятелите в корема да работят по-добре
Сега си създадох един навик, докато ям. Да дъвча старателно, повече пъти от обикновено.
Щом устата раздроби всичко добре, приятелите в корема изразходват по-малко сили, а смилат по-добре.
Пия често вода и ям разнообразно зеленчуци и плодове. Тогава пътят през корема става гладък като пързалка и храната минава лесно.
Тази вечер, преди да заспиш, искаш ли да сложиш ръка на корема си? Ако чуеш къррр, поздрави го тихичко.
„И днес се потруди, лека нощ!“ Хо-хо.
▶ Истински AR екрани от WAGZAK JUMP
Запознай се с тях в AR заедно с Didi
← Плъзни настрани
Искаш ли и ти да се смалиш колкото бобено зърно и да влезеш в корема?
WAGZAK JUMP — скочи в света
Често задавани въпроси
В. Защо от корема се чува звукът „къррр“?
Стомахът и червата се движат на вълни, за да смесят равномерно храната и храносмилателните сокове, а звукът, който се получава при това, е именно онова „къррр“. Чува се най-добре, когато си гладен или след ядене, и не е знак за болест, а здрав знак, че храносмилателните органи работят усърдно. Ако долепиш ухо до корема, го чуваш още по-ясно.
В. По какъв път минава храната от устата до излизането от тялото?
Храната, раздробена от зъбите и омекнала, смесена със слюнката, се спуска по дългия канал — хранопровода — до стомаха. В стомаха се смесва със стомашния сок и се раздробява още повече, а в дългото тънко черво, пет пъти по-дълго от човешкия ръст, се поемат хранителните вещества. Накрая в дебелото черво остатъкът става полутвърд и излиза от тялото — и храносмилането приключва. Редът е: уста → хранопровод → стомах → тънко черво → дебело черво.
В. Как да се подобри храносмилането?
Ако дъвчеш храната старателно и по много пъти, устата я раздробява предварително, затова стомахът и червата изразходват по-малко сили, а смилат по-добре. Ако пиеш често вода и ядеш разнообразно зеленчуци и плодове, пътят през корема става гладък и храната минава лесно. Чудесно е за деца от 4 до 12 години, които учат за тялото си с удоволствие.
Скоро ще дойда с нова интересна история от уроците. Ваша Didi.