Разходката на Didi — детето, чиято гордост е една лепенка
Разходката на Didi — защо лепенката е моята гордост
На бузата на Didi винаги стои една лепенка. Всеки път чува въпроса „Защо не я махнеш?“, но Didi само се усмихва и отминава.
Докато се разхожда във ветровит ден, Didi си спомня времето, когато беше малка. Деня, в който падна и плака, и топлите ръце, които обгърнаха двете ѝ бузи.
Хайде да повървим бавно с Didi и да разберем истинската причина, поради която не маха лепенката.
Вятърът беше хубав и излязох на разходка
След като се нахраних сладко на обяд, излязох на разходка пред къщи.
Днес, докато се разхождам, ще ви разкажа малко за себе си, за Didi.
Нищо особено… но ето, днес някак ми се говори.
Преядох на обяд. Хи-хи, като готви баба, апетитът ми просто не се спира.
Затова и излязох — да се смели малко. Иначе постоянно ме хваща дрямка.
Нито горещо, нито студено, а вятърът те гъделичка по върха на носа.
В такива дни съм в настроение и крача широко, съвсем широко.
Туп, туп, туп.
„Защо все носиш лепенка на бузата?“
Вървях по калдъръма, когато чичото от магазинчето се зададе насреща, погледна ме и спря.
„Малката, и миналата седмица беше същото — защо все носиш лепенка на бузата?“
…Този въпрос го чувам често. Честно казано, почти всеки път.
И на разходка, и в магазина, понякога и в асансьора. Ха-ха.
Всеки път аз само „Ей така, за стил~“ и отминавам.
Но знаеш ли какво. Днес, докато вървях, все ми се връщаха стари спомени.
Защо всъщност не я махам? Наистина ли заради стила?
Хм… и това е вярно. Ах, какво ли е. Краката ми сами се забавят.
Щом започна да мисля, крачката ми се забавя
Имам навик — щом започна да мисля, крачката ми се забавя.
Докато вървях бавно, докоснах с пръсти лепенката на бузата си, туп-туп.
Като се замисля, беше точно тогава.
Когато бях много малка. Много, много по-малка от сега.
Денят, в който се спънах в камък и плаках
Спънах се в един камък и паднах. Ааах!! — ей така.
Ожулих си коляното, ожулих си и бузата. Плаках и плаках. Наистина силно.
И тогава дойдоха топли ръце.
Обгърнаха двете ми бузи, духнаха уф-уф и ми залепиха тук една лепенка.
„Всичко мина.“
Тези ръце бяха наистина топли. …Ръцете на мама.
…
Видях мравка, която не оставя товара си
О. Мравка.
Под дървото мравките вървяха в редичка.
Една носеше нещо по-голямо от нея самата — какво?! Как изобщо го носи?
Клекнах за малко и гледах. Мравката изобщо не оставяше товара си.
Сигурно ѝ е тежко. А? Не го оставя. Чак до края?
Ах.
Значи и аз съм такава.
Изправих се и тръгнах отново.
Сложих ръка на бузата си. Лепенката беше там. Винаги беше там.
Затова не я махам
Да, затова не я махам.
Онова, когато паднах и някой ми каза „всичко мина“.
Та то стои ето тук, залепено така.
Значи няма причина да я махам.
Няма да я махна. Защото това е моята гордост.
Хи-хи~
Отново закрачих широко, съвсем широко.
Туп, туп, туп.
Вятърът беше малко по-хубав от преди малко.
Искаш ли да влезеш в историите на Didi и приятелите ѝ?
WAGZAK JUMP — скочи в света
Често задавани въпроси
В. Защо Didi не маха лепенката от бузата си?
За Didi лепенката не е просто нещо, което покрива раничка. В нея са топлите ръце на мама, които обгърнаха двете бузи на малката Didi, докато плачеше след падането, и ѝ казаха „всичко мина“. Затова Didi смята лепенката за своя гордост и не я маха.
В. Какво може да означава тази история за детето?
Разказва, че скъпите спомени остават дълго в сърцето, дори когато не се виждат. Както Didi гледа мравката, която носи товара си докрай, и разпознава себе си в нея, така и детето усеща естествено, че споменът за това, че е било обичано, се превръща в сила, която го пази.
В. Може ли в WAGZAK JUMP да се срещнат герои като Didi?
Да. В WAGZAK JUMP се появяват Didi и приятелите ѝ и заедно с детето скачат в света. Без реклами, на 30 езика, с над 100 различни 3D съдържания — история и учене на едно място.
Краят на днешната история от разходката! Скоро ще дойда с нова интересна история. Ваша Didi.