Сън в морските дълбини — защо върховете на пръстите ми са сини?
Това е историята за един морски сън на Didi.
В съня си Didi вижда костенурка с найлон в устата и посяга да докосне красив октопод със сини пръстени — ох, каква уплаха!
След събуждането Didi решава да стане истински пазител на морето.
Уф, ръката ми е наред
„Уф… добре че ръката ми е наред.“
Знаеш ли какво направих най-напред, щом отворих очи?
Огледах върховете на пръстите си.
В съня си тъкмо посягах да докосна едно малко, красиво синьо октоподче.
Но някой извика: „Недей!“ И това ме събуди изведнъж.
Сърцето ми тупкаше ли, тупкаше. Ама как, всичко това е било сън?
Прегърнах одеялото и полежах тихичко, като си припомнях морските дълбини, от които току-що се върнах.
Сънят започна с чайка, изцапана с нефт
Сънят започна на един морски бряг.
Шумът на вълните беше толкова приятен, че възкликнах: „Еха, колко е свежо!“ Но над главата ми една чайка махаше с крила и се мъчеше да лети.
Колкото и да махаше, все се плъзгаше надолу и не можеше да лети добре.
Приближих се и видях, че перата ѝ са целите в нещо лепкаво.
Край морето е толкова свежо, а защо на чайката ѝ е толкова трудно?
Научих, че когато нефт изтече от разбит кораб и полепне по перата, крилата на птицата натежават и тя не може да лети.
Сърцето ми се сви. Щом над водата е така, дали под нея всичко е наред?
Поех си дълбоко въздух и се гмурнах в морето.
Красиво е под водата, но в устата на костенурката…
Отначало беше наистина красиво.
Еха, тук още е чисто!
Между пъстрите корали покрай мен стрелкаха пасажи риби, а слънчевите лъчи блещукаха по вълничките.
Тъкмо се успокоих напълно, когато…
Малко по-напред видях една костенурка.
Но нещо беше заседнало в устата ѝ и я мъчеше.
Приближих се и видях — беше прозрачен найлон.
Сигурно беше помислила плаващата найлонова торбичка за медуза и я беше захапала.
Колко ли ѝ е било неприятно…
Сърцето ми се сви, но тогава доплува един спасител с водолазен костюм.
Казаха ми, че той помага на морските животни.
Внимателно извади найлона от устата на костенурката и тя отново заплува свободно!
Уф, какво облекчение.
Има хора, които вредят на морето, но има и такива, които го пазят.
Какво се криеше в коремчето на рибата
Поплувах още малко и изведнъж видях съвсем ясно какво има в коремчето на една риба.
Беше пълно с дребни зрънца.
Ох, това все парченца пластмаса ли са?!
Когато пластмасата, която използваме и изхвърляме, се раздроби в морето на съвсем малки парченца, се получават такива зрънца.
Те са толкова малки, че едва се виждат, но рибите ги мислят за храна и ги поглъщат.
Морето изглеждаше съвсем добре отвън, а отвътре страдаше така.
Ръката, която върна малкото раче в морето
В далечината един рибарски кораб ловеше раци с мрежа.
Но заедно с тях в мрежата се бяха хванали и съвсем малки рачета.
Ох, какво ще стане, ако вземат дори толкова малките?
Гледах притеснено, но рибарят внимателно връщаше малките рачета в морето едно по едно.
Казаха ми, че ги оставя да пораснат, докато станат възрастни.
За всеки вид морско животно има определен размер, при който може да се лови, и време, когато ловът му е забранен.
Ако приятелчето е прекалено малко, го връщаш в морето, за да порасне още.
Така морските ни приятели ще могат да продължат да живеят там. Хи-хи-хи, вече и аз разбирам малко от правилата на морето!
Посегнах да го докосна — „Недей!“
Тогава между скалите се показа едно малко октоподче.
Сините пръстени по тялото му блещукаха — колко беше красиво!
„Еха, много си красиво! Да те докосна ли само веднъж?“
Без да се усетя, протегнах ръка.
„Не го докосвай!“
Някой бързо спря ръката ми.
Научих, че този октопод със сини пръстени е красив, но има много силна отрова.
В морето има доста приятелчета, които са красиви, но е опасно да ги докосваш.
Ако ги гледаш само с очи, от разстояние, пазиш и тях, и себе си.
За малко да стане беля!
Тъкмо си отдъхнах и изведнъж отворих очи.
Събудих се, но сърцето ми вече беше решило
Да, всичко беше сън.
Октоподът със сини пръстени, костенурката с найлона в устата, чайката, изцапана с нефт.
Но всичко беше толкова ясно, сякаш беше истинско.
Измъчените очи на костенурката, зрънцата в коремчето на рибата и дори гласът, който извика: „Не го докосвай!“
Полежах под одеялото и си помислих.
Дори когато морето страда, то е далеч от нас и често просто не разбираме какво става с него.
Но сега аз видях. Ако тези, които знаят, не направят нищо, кой ще го направи?
Скочих от леглото и веднага се обадих на Banggu.
И така започна истинската игра на пазители на морето
„Banggu, хайде да играем на пазители на морето!“
Първо решихме да преброим колко пластмасови предмета използваме у дома за една седмица.
Пластмасови бутилки, найлонови торбички, сламки… Еха, много повече, отколкото си мислех!
Не се карахме на никого, а играехме като на търсене на съкровища: „Познай колко намерихме днес!“
И така започнах да забелязвам какво можем да намалим. Да пием без сламка. Да носим своя чанта за пазаруване.
Ако използваме дори един пластмасов предмет по-малко, някъде една костенурка няма да захапе найлонова торбичка.
През почивните дни отидохме със семейството ми на морето да събираме находки по брега.
Това е игра, в която се разхождаш по плажа и събираш нещата, изхвърлени от вълните.
Събрахме красиви мидени черупки и заоблени стъкълца, а заедно с тях и боклука.
Като си помислих, че с всяко събрано нещо морето става малко по-чисто, направо се изпъчих от гордост!
У дома направих морски приятелчета от събраните материали за рециклиране.
Черупка на костенурка от капачка на пластмасова бутилка и пъстри рибки от цветна хартия.
Написах и едно малко писмо до морските си приятели.
„Съжалявам. Отсега нататък ще ви пазя.“
А на октопода, който докоснах насън, ще казвам здравей само с очи, от разстояние.
В следващия си сън искам вместо черна чайка да срещна отново снежнобяла чайка, която лети волно. Хо-хо.
▶ Истински AR екрани от WAGZAK JUMP
Открийте сами в AR подводния свят, който посети Didi
← Плъзнете настрани
Искаш ли и ти да се гмурнеш в морето?
WAGZAK JUMP — скочи в света
Често задавани въпроси
Въпрос. Какво замърсява морето?
Има три основни неща, които му вредят. Нефтът, който изтича от корабите, пластмасата, която изхвърляме и която се раздробява на дребни парченца, поглъщани от рибите, и ловът на прекалено млади риби. Затова пазим морето, като използваме по-малко пластмаса и ловим морските животни само когато са достигнали разрешения размер и през позволеното време.
Въпрос. Защо не бива да докосваме октопод със сини пръстени?
Октоподът със сини пръстени е красив, но има много силна отрова, затова не бива да го докосваме. В морето има животни, които изглеждат красиви, но е опасно да ги пипаме. Най-добре е да ги гледаме само с очи, от разстояние. Когато видиш непознато морско животно, първо попитай възрастен и не бързай да го докосваш. Този навик пази и теб, и морския ти приятел.
Въпрос. Какви занимания за пазители на морето можем да правим с детето си у дома?
Пребройте пластмасовите предмети, които семейството ви използва за една седмица, като на търсене на съкровища, и помислете как да ги намалите. Можете и да се разходите по морския бряг и да съберете отпадъците, изхвърлени от вълните. Чудесни занимания са също правенето на морски приятелчета от материали за рециклиране и писането на писма до морските животни. Вместо да се карате на детето или да го карате да се чувства виновно, превърнете всичко в игра, в която откривате и творите заедно. Така то ще се включи с повече радост.
Следващия път ще ви донеса още една забавна морска история. С обич, Didi.