И три селфита омръзват, а той е нарисувал лицето си четиридесет и три пъти?
Didi среща художника Van Gogh и за всяка картина го пита: „Защо нарисувахте това?“
Звезди, които се въртят, жълти слънчогледи и нощно небе без капка черна боя.
Нека заедно с Didi надникнем какви чувства се крият в картините.
От стая, пълна с картини, излезе истински художник
Надничахме в една стая, пълна с картини, в WAGZAK JUMP, когато от нея излезе чичко с голяма рошава брада!
Banggu стоеше до мен, стискаше жълтия си балон и ококори очи. „Didi, от картината излезе истински човек!“
По стените висяха редици картини в рамки. Цветовете на всяка бяха толкова наситени, че и двамата не можехме да откъснем очи.
„Здравейте, аз съм художникът Van Gogh.“ Чичкото свали леко шапката си и ни поздрави с топла усмивка.
„Уха, вие ли нарисувахте всичко това?“ — попитах аз. Той се усмихна. „Да ги разгледаме ли заедно една по една?“
Имах толкова много въпроси! Затова с Banggu решихме да вървим след него от картина на картина и да го разпитваме.
„Защо нарисувахте лицето си четиридесет и три пъти?“
Първата стена беше пълна с рисунки на лица, които си приличаха.
Лице с брада, лице с шапка, лице над сини дрехи. Все един и същи човек, но с малко различно изражение.
„Кои са всички тези хора?“ — попитах аз.
„Всичките съм аз. Картина, на която съм нарисувал себе си, се нарича „автопортрет“.“
Чичкото започна да брои на пръсти и каза: „Нарисувах четиридесет и три такива картини. За десет години.“
„Четиридесет и три пъти?!“ На мен и три селфита ми омръзват. Banggu размаха балона си: „Ох, на мен и едно ми е досадно!“
„Исках да рисувам хора, но трудно намирах някого, който да ми позира. Затова отново и отново рисувах себе си в огледалото.“
Аха, нямал кого да нарисува, затова рисувал себе си в огледалото. Стана ми малко мъчно, но е чудесно, че не се е отказал.
„Защо нощното небе се върти така?“
Когато застанах пред следващата картина, неусетно възкликнах: „Уха…“
Нощното небе сякаш се люлееше на вълни, а звездите се въртяха ли, въртяха.
„Това е „Звездна нощ““ — каза тихо чичкото.
„Но истинското нощно небе не се върти така. Защо го нарисувахте по този начин?“
„За мен нощното небе изглеждаше живо и сякаш се движеше така. Нарисувах тази картина, докато си почивах и се лекувах, защото ми беше много тежко на душата. Може би затова звездите ми се струваха по-големи и по-ярки.“
Нарисувал такава блестяща нощ, когато му е било толкова тежко. От вълнение усетих как ми идват сълзи.
Отляво нещо се издигаше нагоре като пламък. Попитах: „Това огън ли е?“ Оказа се дърво, наречено кипарис. Дърво, което прилича на пламък! Чичкото вижда света по толкова особен начин.
„Защо нарисувахте толкова много слънчогледи?“
В следващата стая всичко беше жълто. Вазата беше пълна с големи слънчогледи.
„Май много обичате слънчогледи?“
„Точно така. Много обичах слънцето. Затова харесвах и слънчогледите — толкова приличат на него.“
Оказа се, че тази картина има своя история. Неговият скъп приятел Gauguin щял да му дойде на гости. Затова Van Gogh нарисувал слънчогледите, за да украси красиво стаята, в която рисувал.
„Дори се похвалих в писмо до по-малкия си брат Theo: „Ще стане чудесна картина!““ Чичкото се усмихна малко срамежливо.
И аз украсявам стаята си, когато ми идва на гости любим приятел. Също като него! Хи-хи. Сигурно толкова се е радвал, че приятелят му идва, та е нарисувал цяла цветна градина.
„Нощ е, а не сте използвали никакво черно?“
На следващата картина беше нощ, но тя изглеждаше топла, а не тъмна. Казваше се „Тераса на кафене през нощта“.
В кафенето ярко светеше голяма жълта газова лампа, а над нея се простираше синьо небе, осеяно със звезди.
„Тук не съм използвал никаква черна боя“ — каза чичкото.
Нощ е, а няма черна боя?!
„Използвах само синьо, лилаво, зелено и ярко жълто. Най-много се радвах, когато добавях звездите една по една с малки точици.“
Вгледах се внимателно и наистина нямаше нито едно черно петънце! Всичко беше синьо и лилаво. А пак изглеждаше като нощ. Колко чудно!
Чичкото показа как рисува звездите, а аз протегнах пръст до него и също потупах във въздуха. Хо-хо.
„Може ли само с цветове да създадете усещане за спокойствие?“
Този път видяхме картина на малка стая. Стаята, в която чичкото наистина живеел — „Спалнята в Arles“.
Лилави стени, жълто легло, светлозелени възглавници. И леглото, и столовете — всичко беше пъстро.
„Защо нарисувахте стаята толкова пъстра?“
„Исках чрез цветовете да създам усещане за хубава почивка. Когато гледате тези цветове, не ви ли става спокойно на душата?“
Да създадеш усещане за спокойствие само с цветове! Гледах тихичко картината и наистина усетих как се отпускам.
Значи цветовете могат да докоснат сърцето. Дълго, дълго гледах това жълто легло.
„Кой е този чичко?“
В последната стая висеше картина на чичко със сини дрехи и красива брада.
„Кой е този чичко?“
„Моят скъп приятел Roulin. Всяка вечер се срещахме и си говорехме за какво ли не, така станахме много близки. Канеше ме у дома и ми приготвяше топла храна.“
За да му благодари, Van Gogh нарисувал не само Roulin, а цялото му семейство и му подарил картините.
Казал „благодаря“ чрез картина. Значи картината може да бъде подарък. Това ми хареса най-много.
„Защо рисувате?“
След като разгледахме всички картини, зададох последния въпрос — този, който ми беше най-любопитен.
„Защо рисувате?“
Чичкото помисли за миг и отговори с топъл глас.
„За да вложа чувствата си в картината. Нещата, които обичам, хората, които ми липсват, тъгата ми — всичко може да намери място в нея.“
Тогава сякаш разбрах. Собственото му лице, въртящите се звезди, жълтите слънчогледи, лицето на приятеля му. Във всяка картина имаше частица от сърцето му.
„Сега и ти опитай да нарисуваш нещо, Didi“ — каза чичкото и ни помаха.
До чичко Van Gogh — и аз опитах да рисувам
Скъпи чичко Van Gogh,
Благодаря ви, че днес ми показахте картините си. Banggu също толкова много се радваше!
Когато се прибрах, седнах пред огледалото и опитах да нарисувам лицето си, също като вас. Моят собствен „автопортрет“!
Но носът все ставаше някак странен и аз извиках: „Ааа!“ Все пак и вие сте се рисували четиридесет и три пъти, значи и аз мога да опитам пак, нали?
Вечерта погледнахме нощното небе заедно със семейството ми. Точно както казахте — мислех, че е просто тъмно, но когато се вгледах, видях синьо и лилаво. Не беше черно!
И както вие сте нарисували семейството на Roulin, аз нарисувах лицето на моята баба, която обичам най-много, и ѝ подарих рисунката. Баба каза: „Ох, милото ми детенце!“ и веднага я залепи на хладилника.
Сега, когато видя картина, освен „Колко е красива!“, си мисля и: „Какво чувство ли се крие в нея?“
Чичко, какво да нарисувам следващия път? Пак ще ви пиша! Хо-хо.
▶ WAGZAK JUMP — истински екрани с AR
Открийте с AR света на картините на Van Gogh, в който попаднаха Didi и Banggu
← Плъзнете настрани, за да видите още
Искаш ли да влезеш направо в картините на чичко Van Gogh?
WAGZAK JUMP — Скочи в света
Често задавани въпроси
Въпрос: Защо Van Gogh е нарисувал толкова много автопортрети?
Van Gogh искал да рисува хора, но трудно намирал някого, който да му позира. Затова се гледал в огледалото и за около 10 години нарисувал 43 автопортрета. Във всеки изражението и цветовете са малко различни и ни помагат да надникнем как се е чувствал художникът в различни моменти. Може да продължите историята с приятно занимание: погледнете се в огледалото заедно с детето и опитайте да нарисувате лицата си.
Въпрос: Каква картина е „Звездна нощ“?
Van Gogh я нарисувал, докато си почивал и се лекувал в период, когато му било тежко на душата. Звездите и облаците в нощното небе изглеждат сякаш се въртят във вихър, а отляво се издига кипарис, който прилича на пламък. Картината се различава от истинското нощно небе, защото в нея са вложени чувствата на художника. Тя е чудесен повод да поговорите с детето как един и същи пейзаж може да ни изглежда различно според това как се чувстваме.
Въпрос: Какви занимания с рисуване можем да правим с детето у дома?
Може да рисувате автопортрет, като се гледате в огледало, да наблюдавате цветовете на нощното небе заедно със семейството или да нарисувате лицето на любим човек и да му подарите рисунката. Това са приятни и безопасни занимания. Най-важното е детето да изрази чувствата си с цветове и рисунки. Вместо да оценявате колко добре е нарисувано, попитайте с топъл глас: „Какво чувство вложи в тази рисунка?“
Следващия път ще ви разкажа още една забавна история. С обич, Didi.