В зеницата ми в огледалото има нещо
Didi се оглежда в огледалото и открива необикновена шарка вътре в зеницата си.
Гмурва се в AR очната ябълка в WAGZAK JUMP, натиска едно по едно роговицата, лещата и ретината и разкрива тайната на пътуването на светлината през окото.
Опитът, при който зеницата се разширява и свива, и дори принципът на очилата — нека заедно с Didi надникнем как очите ни виждат света.
Какво ли се крие в окото ми в огледалото?
Спрях се, докато се оглеждах в огледалото.
Застанах пред огледалото да си измия зъбите, а вътре в зеницата ми имаше нещо. Малка точица? Не, шарка? Като кафяви ивици, които се въртят в кръг. Какво?! Какво е това?!
Наистина затаих дъх и дълго се взирах.
Попитах Popo, а той ми каза: „Това се нарича ирис. Имаш шарка, която е само твоя.“ Само моя шарка? Като пръстов отпечатък? Хи-хи, това е доста готино, нали?
А после Popo ми каза да отворя приложението JUMP и щом го отворих… Ох! Насред стаята ми се носеше очна ябълка! Истинска очна ябълка! Вътре имаше нещо прозрачно като желе, а отвън се виждаха и капилярите. Отначало малко се уплаших, но щом я докоснах, изскочиха имената на всяка част.
Роговицата — чук! Лещата — чук! Ретината — чук!
Роговицата е като прозрачно прозорче най-отпред на окото. Щом завъртях модела с пръст, се появи лещата, а тя изглежда наистина необичайно. Желирана леща? Прилича и на изпъкнало бонбонче. Зад нея е ретината, като екран в киносалон, и точно там се приема светлината.
Отне ми доста време, докато натисна всичко едно по едно. Кой да предположи, че в едно око има толкова много неща.
Светлината се обръща наопаки вътре в окото?
Popo каза: „Светлината пътува вътре в окото.“
Пътува? Светлината?
В приложението го показаха: истински лъч светлина влиза в роговицата и се пречупва, докато минава през лещата. Точно както когато сложиш сламка във вода и тя изглежда пречупена! И после — туп! — стига до ретината.
Какво?! Светът е обърнат наопаки!!
Дървото се беше отпечатало наопаки. Небето долу, земята горе. Съвсем се обърках и попитах: „Значи ние сега гледаме наопаки?!“, а Popo се засмя и обясни. Мозъкът го обръща обратно.
Мозъкът!
Обърнатата картина, която окото е приело, мозъкът просто я изправя. И нашият мозък прави това във всеки миг. Дори в този момент. Мислех, че просто гледам, а очите и мозъкът работят заедно. Хо-хо, вътре в тялото ми се случва истинска работа в екип.
В тъмното зениците наистина ли се разширяват?
Казах на Banggu: „Ей, хайде да пробваме това заедно!“
Изгасихме лампата в стаята. В тъмното се погледнах в огледалото. След около тридесет секунди осветих огледалото със светлината на телефона и…
Ох! Зеницата ми наистина се беше разширила!!
Черният кръг заемаше почти половината от окото ми. Banggu до мен толкова се стресна, че за малко да отскочи.
После рязко светнахме лампата и зеницата се сви. Шушш, за миг. На живо!
Ирисът регулира размера на зеницата като отвора на фотоапарат. В тъмното се отваря широко, за да поеме повече светлина, а на светло се смалява, за да пази окото.
Окото ми било фотоапарат! Ех, как чак сега го научавам.
Защо ли Ppuri носи очила?
Тогава се сетих за Ppuri. Ppuri носи очила. Преди само се чудех защо, а сега ми се струва, че разбирам.
Лещата трябва да събере фокуса на светлината точно върху ретината, но при някои очи фокусът се получава пред ретината, а при други — зад нея. Тогава се вижда размазано. Стъклото на очилата връща фокуса точно където трябва.
Попитах Ppuri: „Може ли да пробвам очилата ти?“ и тя ми ги даде, но всичко се люлееше толкова, че веднага ги свалих.
Очилата не са нещо срамно. Това е помощта, от която очите имат нужда, и всъщност е много умно. Когато казах това на Ppuri, тя малко се смути, но пак направи едно хи-хи и се засмя.
Кой ли се отразява в очите на баба?
Тази вечер седнах до баба и се вгледах внимателно в очите ѝ.
Ирисът на баба е тъмнокафяв. Прилича на моя, но шарката е малко различна. Тънките ивици около зеницата ѝ приличаха на дървесни жилки.
„Бабо, постой малко мирно.“
В зеницата на баба се отразявах аз. Съвсем мъничката аз. При това с корона на главата.
Баба се засмя и каза: „Какво се взираш толкова, палавнице такава“, а докато се смееше, около очите ѝ се набраха бръчици и зеницата ѝ леко се сви. Може би защото се смееше толкова светло.
Нима очите са толкова невероятни? И като огледало, в което се вижда баба, и като киносалон, през който пътува светлината.
Най-хубавото днес беше, че аз, отразена в очите на баба, се усмихвах.
▶ Истински AR екрани от WAGZAK JUMP
Запознай се с тях в AR заедно с Didi
← Плъзни настрани
Искаш ли сам да влезеш в окото си?
WAGZAK JUMP — скочи в света
Често задавани въпроси
В. От колко години може да се използва WAGZAK JUMP?
Създаден е за деца от 4 до 12 години (основно ученици от началното училище). Урокът за окото е на ниво 5.–6. клас.
В. Може ли детето само да направи опита със зениците?
Това е безопасен опит, за който са нужни само огледало и източник на светлина. Изчакай тридесет секунди в тъмна стая, после погледни в огледалото и наблюдавай как се променят зениците. Само не насочвай фенерче или светкавицата на телефона право в очите — наблюдавай светлината, отразена в огледалото.
В. Кои езици се поддържат?
Поддържат се 30 езика, включително корейски. Един и същ урок може да се превключи на друг език.
Скоро ще дойда с нова интересна история от уроците. Ваша Didi.