Стопанинът изчезна от фермата — кой ще се грижи за Kkokko?
Отидохме във фермата, а стопанинът го няма. Kkokko се оглежда насам-натам и е неспокойна.
Didi и Banggu се грижат за Kkokko вместо него само за един ден и, с малко закачки, откриват какво е нужно на една щастлива кокошка.
Широк двор, прът, къпане в пясък… а накрая заедно казваме благодаря и на животното.
Къде отиде стопанинът, остана само Kkokko
„Кукуригуууу!!“
Беше толкова гръмко още от сутринта, че Banggu се стресна и седна на земята.
„Ох, как се уплаших! Кой кукурига толкова силно?“
Насред двора на фермата стоеше една кокошка и ни гледаше втренчено. Изпъна дългия си врат и още веднъж, кукуригуууу!
Аз първо я поздравих. „Здравей, ти сигурно си Kkokko от тази ферма?“
Banggu се оглежда насам-натам. „А къде е стопанинът? Щом е ферма, не трябва ли да има стопанин?“
Така си е. В целия този широк двор сме само ние двамата и Kkokko. Викаме стопанина, но отговор няма.
Викаме „стопанине!“, а се връща само ехо
Banggu сви длани до устата си и извика с все сила. „Стопанинееее! Къде стеее!“
Върна се само собственият му глас. На Banggu му стана неловко и сви рамене.
Тогава WAGZAK JUMP иззад екрана тихо се обади гласът на Popo. „Стопанинът сега е много зает, грижи се за другите животни.“
Banggu нацупи устни. „Е, тогава кой ще се грижи за Kkokko.“
Сякаш разбра тези думи, Kkokko дотича ситно до краката ми и се загледа в мен. Очите ѝ някак изглеждаха неспокойни.
Плеснах се по коляното. „Banggu, тогава днес ние да бъдем пазителите на Kkokko вместо стопанина!“
„Ние? Ама ние никога не сме отглеждали кокошки?“ Banggu ококори очи, но аз вече си бях запретнала ръкавите. Хи-хи.
Защо кокошарницата на Banggu не върши работа
Първо Banggu самоуверено сглоби нещо и го донесе.
„Та-дааа, къщичката на Kkokko! Направих я точно по мярка за една кокошка, да е уютно.“
Но се оказа прекалено тясна. Щом вкарахме Kkokko вътре, тя не можеше и крилата си да разпери — сякаш беше заклещена. Изглеждаше съвсем омърлушена.
„Banggu, на теб приятно ли ти е, когато си натиснат в претъпкан асансьор?“
„…Не ми е.“ Banggu се почеса по главата.
Затова махнахме тясната къщичка и ѝ направихме широк двор с разстлана трева. Когато кокошките се отглеждат на свобода, за да се движат както си искат, това се нарича свободно отглеждане.
Kkokko запляска с криле! И се затича през целия двор. Banggu запляска с ръце: „О, тя си я кефи!“
Леглото на пода? Не — върху пръта!
Слънцето залязва. Сега е ред да направим на Kkokko място за спане.
Banggu пак, все едно всичко знае, постла мека възглавница на пода. „И кокошката трябва да спи на меко, за да се наспи!“
Но Kkokko дори не погледна възглавницата — скочи върху пръта, изправен отстрани. Хвана го здраво с пръстите си и си намести мястото.
„А? Защо спи върху твърдия прът?“ Banggu се обърка.
Popo тихичко обясни. „Кокошките обичат да спят върху висок прът. Този прът се нарича кацалка. Щом са по-високо от земята, се чувстват по-сигурни.“
Възглавницата, която Banggu постла, Kkokko изобщо не удостои с поглед. Ха-ха-ха, на Banggu пак му стана неловко, и още веднъж неловко.
Къпе се с пясък, без капчица вода?
Щом се съмна, Kkokko се заклати към пясъка.
Banggu пъргаво донесе кофа с вода. „Трябва да изкъпем Kkokko! Да е чистичка~“
Но Kkokko не обърна внимание на водата, а се просна в пясъка. И после започна да се посипва с пясък с криле!
„Kkokko, така ще се изцапаш още повече!“ Banggu затропа с крака.
Popo пак се обади. „Това е начинът, по който се мият кокошките. Пясъкът влиза между перата, така си чистят тялото и се чешат там, където ги сърби — нарича се къпане в пясък.“
Че това е напълно обратното на нас, които се мием с вода!
Banggu тихичко остави кофата, която държеше. „…Пак сбърках.“
Аз се разсмях от сърце. Колко е удивително, че всяко животно се мие по свой начин.
Бисквитата на Banggu — не, благодаря; храната на Kkokko е зърно
Дойде време за ядене. Banggu извади бисквита от джоба си и я размаха. „Kkokko, искаш ли това? Много е вкусно.“
Аз спрях ръката му. „Kkokko не бива да яде бисквити! Трябва да ѝ се дават зърно и зеленчуци.“
Щом сипахме в хранилката зърно и зеленина, Kkokko започна да кълве с човка — чук, чук, чук. Ядеше толкова старателно.
„Само ако се храни разнообразно, Kkokko ще е силна и ще може да снесе здраво яйце“, добави Popo.
Banggu върна бисквитата в джоба си и промърмори. „Че трябва да ядеш добре, за да имаш сили — точно като при мен.“ Ами да, и ти клюмваш, щом пропуснеш едно ядене.
Та-да! Появи се лъскаво яйце
След като се натича, наспа се, изкъпа се в пясък и се нахрани до насита, Kkokko се шмугна в гнездото.
Малко по-късно… та-да! Едно кръгло, лъскаво яйце — ето го!
Banggu зяпна. „Ухааа, Kkokko наистина снесе яйце!“
Гласът на Popo се разля топло. „Именно Kkokko, която е прекарала деня щастливо, снася такова здраво яйце.“
От тези думи нещо ме стегна в гърдите. Значи това, за което се грижихме цял ден, не е било напразно.
Когато се грижиш така добре за животното, че да му е спокойно, това се нарича грижа за животните. На Kkokko ѝ трябваха широк двор, кацалка, пясък и храна от зърно. Че то не е било нещо кой знае какво.
Banggu, хайде да се вречем с кутрета
Докато излизахме от фермата, казах на Banggu. „Знаеш ли, да се грижиш за животни е по-трудно, отколкото изглежда.“
Banggu закима. „Моята възглавница и кофата с вода… всичко това изобщо не е трябвало на Kkokko. Хе-хе.“
Затова ние двамата се врекохме с кутрета и си определихме едно обещание.
Когато отидем в гората, да не храним дивите животни, а да ги наблюдаваме тихо отдалеч. И ако в планината видим жълъди или горски плодове — това е храната на горските животни, така че да ги оставим там, където са.
Banggu размърда пръст. „Следващия път хайде със семейството да отидем и в екопарк. Да видим кои животински приятели са защитени там!“
О, това е чудесно. Хи-хи.
Kkokko, благодаря ти
Преди да тръгнем, поех с две ръце яйцето, което Kkokko снесе — още беше топличко.
„Kkokko, благодаря ти, че ни даде това вкусно яйце.“
Досега, когато на масата имаше яйце, просто си го изяждах. Без дори да знам, че в едно такова малко яйце се побира нечий цял ден.
Сякаш в отговор, Kkokko още веднъж, кукуригуууу!
Banggu, хайде отсега всеки път, когато се храним, поне веднъж да кажем благодаря. На животинските приятели, които ни дават храна.
„Дадено! Но Didi… следващия път непременно да дойдем да се запознаем със стопанина.“ Ха-ха-ха, Banggu, ти още търсиш стопанина. Хо-хо.
▶ Истински AR екрани от WAGZAK JUMP
Запознай се с тях в AR заедно с Didi
← Плъзни настрани
Искаш ли сам да влезеш в щастливата ферма, където живее Kkokko?
WAGZAK JUMP — скочи в света
Често задавани въпроси
В. Защо кокошките се къпят с пясък?
Кокошките се къпят с пясък вместо с вода. Когато се проснат в пясъка и се посипват с криле, пясъкът влиза между перата, така си почистват тялото и могат да се почешат там, където ги сърби. Затова на кокошка, която живее щастливо, ѝ е задължително нужно място, където да се изкъпе в пясък. Нали е интересно, че всяко животно почиства тялото си по различен начин?
В. Защо кокошките спят върху висок прът (кацалка)?
Кокошките обичат да спят върху прът, който е по-високо от земята. Този прът се нарича кацалка, а кокошките се чувстват по-сигурни, когато се качат високо и хванат пръта здраво с пръсти. Затова високата кацалка е по-удобно легло за кокошката от меката възглавница.
В. Какво е грижата за животните и какво можем да правим с детето?
Грижата за животните означава да се грижим за животното така, че да му е спокойно и да е щастливо. На кокошката ѝ трябват широк двор, в който да тича на воля, кацалка за спане, място за къпане в пясък и разнообразна храна. С детето се уговорете в гората да не храните дивите животни, а да ги наблюдавате отдалеч, и да оставяте жълъдите и горските плодове там, където са, защото са храна на горските приятели. Добро занимание е и да отидете в екопарк и да потърсите защитените животни и растения.
Скоро ще дойда с нова интересна история. Ваша Didi.